Световната история според А. Т. Фоменко
В своите изследвания математикът Анатолий Фоменко и неговият екип се опитват да предложат схема за развитие на събитията в световната история.
Всъщност, отначало работят по няколко схеми, но със задълбочаването в древната историята на различните държави, първоначалната схема се променя. Това е напълно естествено – в края на краищата традиционната схема на световната история също се развива не веднага. По-долу накратко се очертава една от новите схеми на световната история.
Ще направим някои разяснения. Тъй като по Фоменко древната история става все по-къса, т.е. се развива в значително по-малък времеви период, в него не могат да бъдат поставени в правилна хронологичност огромното количество князе, ханове, царе, имена на градове. Толкова изобилно разпръснати из „дългата скала на времето“ на традиционната история, тук се оказва, че много от историческите личности (градове) се припокриват. Това означава, че под различни имена в различните извори, често се оказва един и същи владетел.
Той „се е размножил“ поради грешки, допуснати от преписващите старите хроники, а също така от съставителите на съвременната хронология на историческите събития Скалигер, Петавиус и техните последователи. Кои имена са „дубликати“ — се установява чрез математико-статистическите методи, разработени от академик Фоменко.
За всички дублиращи се имена ще се използва знакът за равенство =.
До X в. от н. е.
За това време се знае малко. В легендите на различни народи действа загадъчен завоевател, познат ни като Александър Македонски. Той основава първата световна империя на брега на Средиземно море. В Китай и Индия няма никакви „древни цивилизации“. Пирамидите в Египет все още не са изградени. Град Рим в Италия все още не съществува.
Религия: има християнството преди появата на Исус Христос.
Писменост: изобретени са йероглифите.
X–XII в. от н. е.
Над цивилизования свят, на брега на Средиземно море, доминира Римо-Византийската империя. В писмените исторически извори тя е известна под имената: Римска империя, Вавилон, Израел. Империята има два исторически периода на съществуване: египетско-римски (Вавилонско царство) и гръцки (Гръцко царство).
Вавилонското царство в X век — началото на XI в.
Столица: Александрия (в днешен Египет), т.е. Първи Рим = Мицраим = Вавилон, основана от Александър Македонски.
Жители: ромеи.
Оръжие: желязо.
Религия: на владетелите — старогръцки елински богове; на народа — преход към юдо-християнството.
Писменост: йероглифи (т.е. еврейското писмо на църковните традиции).
Аналози в традиционната история са: Древното Вавилонско царство, Рим на първите царе, Древен Египет.
Юдея — земята на съвременна България, европейската и западноазиатската част на Турция. В Юдея, в района на Истанбул, се намира град Ерусалим (Троя, съвременният град Йорос на брега на Босфора).
Гръцкото царство в края на XI в.
Столица: Александрия (в днешен Египет)
Жители: ромеи.
Религия: разкол на юдо-християнството към юдейството (да не се бърка с юдаизма) и християнството.
Писменост: арамейското писмо.
1064 г. — Раждането на Христос и
през 1095 г. — неговото разпъване.
Император Константин Велики преминава на страната на христианите след разпъването на Христос. Организира първия кръстоносен поход (1096-1099) към Ерусалим = Константинопол срещу юдеите, в чиито ръце се е намирал града. Войските на императора идват от страната на Египет. От Западна Европа, по негова заповед, идват на кръстоносен поход войските на неговите васали. Водят се тежки боеве с евреите на територията на днешна Унгария, Румъния, България и в европейската част на Турция.
Гръцкото царство в XII век.
Столица: Византия, т.е. Втори Рим (Нов Рим, Константинопол).
Жители: ромеи
Религия: християнство
Език: гръцки
Писменост: гръцка
Западно-европейските владетели служат в двора на Константин и носят византийски титли. Руските князе признават върховенството на гръцкия цар.
XIII век
Разпадането на Римо-Византийската империя. Смут. Разделяне на християнската църква на православна (ГЪРЦИЯ) и католическа (РИМ). Източното християнство е аскетическата му форма, първичното християнство. Християнството на Запад придобива “формата на „античния“ пантеон на олимпийските богове”. Тоест налага религията на династическите кръгове от Първия Рим – Вавилонското царство.
Новият Рим – Константинопол е в ръцете на източните християни. Западно-европейските владетели на разпокъсаните малки графства и княжества, вдъхновени от папата, започват кръстоносните походи за „Гроба Господен“ в Йерусалим, т.е. Константинопол, Троя. Неслучайно всички походи задължително плячкосват богатия Константинопол, а някои направо завършват там.
Под „неверници“ кръстоносците имат предвид източните християни.
1204 г. — франките превземат с щурм Константинопол.
Гръцкото царство, т.е. Византия (Новия Рим, Израел) се разделя на Израел (Никейска империя = ГЪРЦИЯ), със столица град Никея; и на Юдея (Латинска империя = РИМ), със столица в Константинопол.
1262 г. — прогонване на кръстоносците от Константинопол. Бягащи на Запад, те грабят останките от архивните имперски източници и ги транспортират в западно-европейските държави.
Подмяна на хронологичните школи
Тези източници, с течение на времето, на Запад ще започнат да се възприемат, като оригинални източници на своята собствена “древна” история – византийската история ще се превърне в древната история на западните държави.
Умират архиви, умира и старата хронологична школа – византийската. През 1300 г. се появява нова хронологична школа – западноевропейската.
Започва дългогодишна Готско-Троянска война между Запада и Изтока, в която участва и Русь-Орда-та. Запада библейска Юдея, запада град Ерусалим, т.е. Константинопол.
Русия
На територията на Русь са поставени основите на новата Монголска империя = Монголска Русь (прилагателното „монголия“ произлиза от гръцката дума МЕГАЛИОН, означаваща велика) – Великата Русь. Целта е същата, както при папата – възраждането на Световната империя.
Създатели на империята:
1) Великия княз=хан Юрий Данилович, той е Чингис-хан = Рюрик = Юрий Долгорукий
2) Великия княз=хан Иван Kалита, той е Баты = Ярослав Мъдри
Столица: Кострома, Ярославъл = Велики Новгород.
Великата Русь = Велика Тартария = Монголия = Китай е руско-тюркска държава, разпростряла се на северната половина от азиатския континент.
Двуезичие: официални езици са руския и тюркския.
Писмеността същи е на кирлица и на „арабско“ писмо. Православието все още не е отделило от себе си исляма, така че то понякога съдържа символи и обичаи, познати сега като мюсюлмански.
„Монголите“, наричани заради държавата си, Велика Тартария, и татари извършват „нашествие на татарите“ в Европейска Русия и подчиняват под единна власт всички руски княжества, подчиняват и цяла Източна Европа.
XIV век
Монголите=ординците извършват „татарско нашествие“ в Западна Европа, покоряват по-голямата част от Западна Европа, навлизат като руско-турска орда в Мала Азия, Египет, Индия, Чина (така, а и сега наричат съвр. Китай).
Разселване в Западна Европа на етруските.
В Египед започва да управлява династията на Мамелюките. В Индия – династията на Могулите, а в Китай – Северните династии.
Русь-Орда и Османия-Атамания печелят Готско-Троянската война. Построяват се великите пирамиди и сфинкса в Египет. Избягалите от Константинопол държавна върхушка и висше духовенство създават град Рим в Италия, който става новият център на апостолическото християнство.
XV век
1453 г. — завладяване на “Новия Рим”, Константинопол от Османската Орда, която е съюзник на Русь-Орда. Отказ на Иван III през 1480 г. да се подчинява на турския султан след смъртта на Мохамет II Завоевателя и „краят на татаро-монголското иго“ на Русь.
Всички писмени източници от 16 век насам, екипът от математици счита в голяма степен за достоверни.
**********************************************
Съгласете се, тази схема изисква от читателя невероятни усилия, за да не извика: „Но това е просто невъзможно! Вие само помислете какво ни предлагат! Не мога да приема това, ако имам поне малко здрав разум!“
А изтриванията и поправките в Радзивиловската летопис с цел да бъдат вмъкнати нови листове с новата хронологията — това е напълно нормално явление? В края на краищата, по този начин руската история е вмъкната в новите датировки на западната школа на Скалигер-Петавиус.
Схемата на световната история, предложена по-горе, е неизбежен резултат от математически изчислената „къса“ скала на историческите събития. Ако историята от „древни“ цивилизации започва в нашата ера, скъсената версия на световната история естествено изглежда по съвсем различен начин от традиционната.
До разпада на СССР, т.е. до 1987 г., A. Т. Фоменко не е имал възможността да публикува своите книги. Те са се чели из страната под формата на скерокопия.
Защо? Не ги пропускаха в печат специалистите-историци. Сега книгите му свободно се продават в страната и предизвикват недоволство: „За съжаление, за по-голямата част от професионалните историци просто е жалко да губят време за демонстрация на научната несъстоятелност на фантасмагоричните концепции на А. Фоменко и неговите последователи. Поради това, трудовете им остават неизвестни на масовия читател.
Но за какво си харчат времето професионалните историци? Например, пишат нови учебници по история за училищата.
Няма нищо лошо в това, че учебникът съдържа изображения на царе, ханове, принцове или крале. Става дума само за това, че снимките, направени на ръка от съвременен художник, низвестно на каква основа и на базата на какви източници, описания и т.н., се издават за “истински” портрети на исторически лица. В действителност, те „се вбиват“ в съзнанието на ученика или студента, противно на всички принципи на научното познание на света.
Ученикът се занимава не с популярно изложение на постиженията на историческата наука, а с литературно-художествена обработка на научни текстове, мъртво сплетени с измислица на историци и фантазиите на художници.
Може ли след това, с чиста съвест да се говори за фантасмагорични концепции А. Т. Фоменко и неговите последователи?
Гледайте поредицата от 24 филма за Новата Хронология:
https://cloud.mail.ru/public/GLZE/HBa2VHgbp
Официален сайт на екипа: